автор: Лора Асенова Следвайте Гласове вТелеграм Аз очаквам грандиозен колективен хленч от

- А повишават ли си репутацията, когато не дават толкоз номинации за „ Барби “? Например Марго Роби отсъства от категорията за основна женска роля, а Грета Гъруиг от тази за режисьор.

- Аз чакам величествен групов плач от средите на демократичните и прогресивни деятели, изключително на пост-модерните феминистки за чудовищната липса на номинация за режисурата на „ Барби “. Не можем да приказваме за феномена „ Барби “, маркетиран като феминистки блокбъстър, без да кажем, че той беше прегърнат и от мъжката публика. И в действителност в същинската звезда на „ Барби “ се трансформира обликът на Кен. Този аватар на потиснатия патриархат, който в някакъв миг се разсънва. Страшно доста мъже пренебрегнаха главното обръщение, артикулирано и от Грета Гъруиг, че това е филм за женското овластяване, и го гледаха иронично като един манифест на осъзнатия Кен. Тук би трябвало да откроим и фигурата на Раян Гослинг като знак на това. Той има паметни функции във филмите си за мъжкари, самотни вълци, леко депресирани, леко мрачни като в продължението на „ Блейд рънър “, „ Само Бог прости “, „ Живот на скорост “. Това са поредност от функции, които издигнаха този архетип на самотния, отегчителен, само че кадърен на последна експанзия мъж. И обликът му на Кен подтиква доста тези намигвания за патриархата. И ужасно доста хора споделиха „ Ние отиваме да гледаме „ Барби “ поради Кен “. И не щеш ли Раян Гослинг е номиниран за поддържаща мъжка роля, както и песента му. Има хора, които няма да са удовлетворени, че „ Барби “ въобще има номинации, само че ми се коства, че по този начин Холивуд се пробва да задоволи всички усети. Тоест да има за всеки по нещо – „ харесахте Кен – ето ви Кен, има и за „ Барби “ – ето за нея най-хубав филм и най-хубав сюжет, харесахте „ Опенхаймер “ – ето ви ужасно доста номинации за него “.

- Холивуд дава на публиката това, което тя желае да получи. Какво се оказа – какъв е нейният усет?

- Ако декодираме триумфа на „ Барби “ – публиката желае охолно пресъздадена носталгия. Куклата Барби е знак на предишното за милениълите. „ Опенхаймер “ демонстрира, че публиката желае и филми, които са за мислеща аудитория. Това е интелектуален пъзел. Нолан обича да си играе със структурата на времето, да си зает да схванеш какво тъкмо се случва. Такива са и филмите му „ Дюнкерк “, трилогията за Батман, „ Интерстелар “, „ Мементо “, в който действието се развива откъм гърба – напред с концепцията за паметта, „ Генезис “, който е филм за сънищата и подсъзнанието. Той комбинира естетиката на блокбъстъра – луксозно хореографирани, обилни екшън епизоди, с нещо, което непрекъснато би трябвало да го мислиш за какво се случва. Почти всички негови филми се трансформират в събитие и може би „ Опенхаймер “ беше кулминационната точка. Има го и това подлъгване на публиката – „ ние сме умни, щом гледаме този филм “, което го прави и влиятелната алтернатива. От тази година също можем да заключим, че ужасно доста филми за супергерои, които преди бяха златна мина, се провалиха. 

- При „ Опенхаймер “ е ясно, че е многопластов. Но какво притегли хората да гледат този кич „ Барби “, като се изключи че е носталгия по предишното и неприкрит феминизъм? 

- „ Барби “ е феномен на обществените мрежи. Хората отиваха да гледат „ Барби “, с цел да ги видят. Имаше маркетингов детайл, че ти принадлежиш към това общество. Разбира се, би трябвало и да си облечен в розово и наложително да се снимаш. Това беше феномен, изключително в женската публика, че „ Барби “ е част от тяхната еднаквост. Дори розовият цвят завладя света през лятото. 

- Колкото до маркетинговия резултат – има и много пълнометражни филми, които напряко излязоха в стрийминг платформите. Така ли към този момент ще бъде – няма да гледаме министър председателите на кино, а у дома? Това трансформира киноиндустрията сигурно. 

- Страшно доста хора, които обичат да гледат кино в тъмния салон, а и самите кино вериги са обезверени от изключителната гражданска война, която се извърши в действително време от огромните стрийминг платформи, които разполагат с голям капитал и чудовищни запаси. Те замениха остарялата студийна система и сега имаме софтуерни колоси. Свръх корпорация като тази на Джеф Безос да вземем за пример може да си разреши да даде 1 милиард за сериал по „ Властелинът на пръстените “, като 250 милиона от тях са единствено за правата. Това нито едно студио даже не може да си го намерения. Има стрийминг платформа, която си разреши да даде 100 милиона бюджет за 3-часовия филм на Мартин Скорсезе. Технологичният напредък, в случай че не умъртви, то най-малко съществено рани концепцията за вървене на кино. И единствено сходни обществени събития, каквито „ Барби “ и „ Опенхаймер “ точно бяха, могат да се борят с този феномен. Отиваш там, тъй като знаеш, че и други хора ще са там и сте в обществена среда. Иначе тази промишленост се срутва и това демонстрират резултатите на другите филми, които бяха много слаби.

- Единият от тези филми на новото потомство промишленост е „ Убийците на цветната луна “. За него Мартин Скорсезе получава десетата си номинация в категорията „ най-хубав режисьор “. Какви са качествата на тази лента?

- Скорсезе през последните години е една от тези живи митове, чиито всеки филм е събитие. А и всеки техен филм съвсем неизбежно получава номинации за всичко. Самият той доста късно получи „ Оскар “ за постановка, чак с „ От другата страна “ преди към 15 години, когато към този момент имаше шедьоври като „ Шофьор на такси “, „ Разяреният бик “, „ Добри момчета “, „ Казино “. Тоест има един подобен миг на отплата на тези митове, които са били подценени на Оскарите по-рано. Отделно, тематиката на „ Убийците на цветната луна “ е обществено ангажирана. Става въпрос за индианско малцинство, за исторически значим интервал, може да се каже, че е и политически правилен филм. Тоест с трите съставния елемент – жива легенда, обществено ангажирана тематика и стрийминг лобирането, имаме съвършена композиция за номинация. 

- Друг подобен филм, излязъл първо в платформа, е „ Маестро “. Аз бях доста очарована от предходния филм на Брадли Купър – „ Роди се звезда “, до момента в който този ме изтеза. Не ми хареса, че от страхотната история за гения, фокусът е преместен върху неговата бисексуалност. Страшно холивудски сюжет.

- За актуалния Холивуд няма неуместен и несъответствуващ миг да си прокарат посланията. Другото, което Холивуд доста обича, са по този начин наречените сполучливи артисти режисьори. Като Кевин Костнър, Мел Гибсън, Клинт Истууд. Образът, изключително когато е секс-символ, на артиста режисьор е доста значим за архетипната архитектура на Холивуд. Затова и Брадли Купър е толкоз сполучлив, само че той несъмнено е и надарен. При „ Маестро “ имаме този меланж от секс-символ режисьор и артист, т.е. „ интелигентен и хубав “, историческа драма за значима фигура и несъмнено безконечните тематики – малцинства, друга половост, би трябвало да потвърждаваме тези хора какъв брой са били мачкани тогава и какъв брой нетолерантно е било предишното към тях. 

- Какво още виждаме от пропагандата на Холивуд в тези номинации? В категорията за писмено кино е продукцията „ 20 дни в Мариупол “. 

- Ако човек прегледа деликатно описите, ще открие, че във всяко заглавие има някаква композиция от огромните послания. Може да са настоящите геополитически послания, безконечните тематики или културните послания по отношение на полови и етнически малцинства. Друго заглавие, с което ще дам образец – „ Клети създания “, което е описвано като феминистка версия на „ Франкенщайн “. Просто Холивуд наподобява няма потенциала да се откаже от пропагандата си, само че се пробва да я замаскира с комерсиализъм, номинирайки щедро най-касовите филми. Идеята е да събере идеологията си с финансовия си интерес, което не постоянно се получава. „ Барбенхаймер “ имаше триумф това лято, само че доста е евентуално самата гала още веднъж да се трансформира в един съвременен азбучник на прогресивна агитация. 

- „ Наполеон “ също много рядко се среща из номинациите. 

- Той беше неуспех и това си проличава и по неналичието му в категориите. Ридли Скот, който към този момент е над 85 години, и Хоакин Финикс, който е извънредно почитан и настоящ, се провалиха тежко. Но това се дължи на историческата неистинност. Отново прочитът на „ белия неприятен мъж “ подразни публиката. За страдание Ридли Скот самичък оцапа своето завещание на основател на исторически епоси като „ Гладиатор “, който беше голям триумф без съвсем никаква политика, до момента в който „ Наполеон “ е противоположното. Някак си беше възприето, че хората не са добре осведомени с историята и ще възприемат всичко, което им се сервира с малко епична музика.

- Но измежду заглавията сигурно има и такива, които е редно да разпознаваем като любопитни от тези, които не са чак толкоз известни. Като „ Перфектни дни “, филм за Япония на Вим Вендерс.

- Той е остарял любим на българската аудитория. Винаги е любопитен за фестивалната навалица. Интересно е да следим срещата на европейски създатели с Далечния Изток. Сещаме се и за шедьовъра „ Хирошима, моя обич “. Самият Вендерс също е зависим на духа на времето, само че той постоянно е бил подобен. Рядко можем да открием такива европейски режисьори, които да не са в благозвучие с демократичния темп. 

- Като казвате европейски, ето има и едно заглавие от Франция – „ Анатомията на едно рухване “, номиниран даже за филм на годината. 

- Ако има събитие на годината, което внезапно се появи от локално до международно равнище, е точно този филм. Той беше показан у нас на Фестивала на френския филм. Очевидно публиката го разпозна като майсторски психически портрет, в който има и престъпна конспирация и това е находка. Много рядко европейски филми пробиват в Америка и феновете, и рецензията, или и двете. Понякога има и такива азиатски филми, какъвто беше казусът с „ Паразит “. 

Много забавен, който ще може да се гледа през годината, несъмнено ще бъде „ The Holdovers “ с Пол Джиамати. Чух доста положителни мнения и за „ Past lives “. Интересно е до каква степен е правилно за „ American fiction “ с Джефри Райт, че е ирония на модерните демократични ексцесии. Много постоянно, когато американските медии пишат, че нещо е ирония, то в действителност е валидация на същото, която да вземем за пример за 5 минути осмива либерализма, само че през останалите 95 осмива реакциите към либерализма. Но по този начин се популяризира „ American fiction “, че Холивуд е осъзнал до каква степен е стигнал и се пробва да се поправя. Трябва да споменем в категорията за анимация предишният и през България „ Момчето и чаплата “ на в действителност един от най-големите легенди– Хаяо Миядзаки. Името му е марка и синоним на влиятелна анимация, тъй че това сигурно е забавно. 

- Като стигнахме до задграничните имена и към този момент до категорията за интернационална лента, ние за какво не успяхме да се класираме? Каква е политиката измежду интернационалните заглавия по това, което виждаме?

- В такива категории, където целия свят се състезава, е тежка игра на лобита, на акции и по никакъв метод не е гаранция, че единствено най-хубавите филми влизат в номинациите. Българското предложение „ Уроците на Блага “ на Стефан Командарев имаше почтено показване в Европа, завоюва огромните награди на фестивалите в Карлови Вари и в Рим. Други два негови кино лентата също са се борили за номинации, най-близо беше „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “, който влезе в short list-а. Но това е единствено съревнование на акции. Вижте, че този път измежду номинираните в тази категория има единствено огромни страни с обичаи в киното – Италия, Япония, Испания, Германия и Англия. Това също е забавен сигнал. 

- За край, дано да приключим с Вашите прогнози за огромните категории. А ще разберем за кои сте били прав на церемонията на 10 март.

- Приемайки риска от цялостен неуспех и без да залагам пари, споделям, че:

За „ най-хубав филм “, където въпреки всичко има много заглавия, съгласно мен, ще отличат или „ Клети създания “, или „ Опенхаймер “. Ако е „ Клети създания “, това ще завоюва борбата му с „ Барби “ за „ феминистки филм за годината “.

За „ най-хубава постановка “ отново бих заложил на Йоргос Лантимос за „ Клети създания “ или на Кристофър Нолан за „ Опенхаймер “.

За „ най-хубав артист “ може би Килиън Мърфи за „ Опенхаймер “. 

За „ най-хубава актриса “ – Лили Гладстон за " Убийците на цветната луна ". Няма по-сигурен „ Оскар “ по политически правилни маркери.

За „ най-хубав поддържащ артист “ има епична борба сред Робърт Дауни-джуниър, който направи смазваща роля в „ Опенхаймер “, само че имаме и Раян Гослинг в „ Барби “. Истинският „ Барбенхаймер “ дуел ще е в категорията за поддържащ артист. 

За „ най-хубава поддържаща актриса “ ще е най-политически правилно с Даниел Брукс за „ Пурпурен цвят “.

За „ най-хубав автентичен сюжет “ съгласно мен ще е „ Анатомията на едно рухване “ или „ Past Lives “. 

За „ най-хубав приспособен сюжет “ може би „ Клети създания “.